БЛОГ

От А до Я за фибрите: всичко, което знаем и не знаем за тях

Повечето хора вече са наясно с основните неща за фибрите - те ни помагат да сме „в нормата”, а в случай, че не сме „в нормата”, се опитваме да ядем повече храни, съдържащи фибри.

Но има още много неща за тях, особено по отношение на здравето, които си струва да научиш.

- Какво точно представляват?

- Защо са полезни за храносмилането?

- Могат ли да предотвратяват или лекуват болести?

- Колко трябва да бъде консумирано от тях?

 

Какво представляват фибрите?

Диетичните фибри са част от растенията (полизахариди в клетъчната стена) и то такава част, която не може да бъде разградена от храносмилателните ензими в човешкия организъм. Делят се на два вида - разтворими (разтварят се във вода) и неразтворими (не се разтварят във вода).

Овесените трици например съдържат основно разтворими, а житните - неразтворими. Разтворимите фибри обикновено образуват гел във водата или ферментират в дебелото черво.

 

Ползи за здравето от фибрите

Доказани са ползите от консумацията на фибри за най-различни проблеми - те не само контролират апетита и подпомагат поддържането на теглото нормално, а и намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания. По-конкретно: понижен риск от коронарни сърдечни болести, поддържане на нивата на глюкоза в кръвта стабилни и накрая - улеснена лаксация (тоест, фибрите са полезни срещу запек).

Да ги разгледаме едно по едно:

Коронарни сърдечни болести - изследвания сочат, че високият прием на диетични фибри и многозърнести храни е способен да редуцира риска от възникване на подобни болести.

Причината за това е, че фибрите спомагат за понижаването на нивата на LDL (лош холестерол) в кръвта. Те се борят и срещу други рискови фактори, като затлъстяването и кръвното налягане, което ги прави още по-ефективни.

 

Доказано е, че хората, чиято диета е богата на фибри, по-рядко се разболяват от диабет. 

Ако искаш да намалиш концентрацията на захар в кръвта си, препоръчителният дневен прием е 30-50 гр. фибри.

 

Ползи за стомаха, червата и др.

Непрекъснато излизат нови доказателства в полза на твърдението, че фибрите подобряват работата на стомашно-чревния тракт. Най-честите плюсове от консумацията на фибри се изразяват в лаксация и постоянство, което не позволява да се стигне до констипация (запек).

Фибрите от зърнените храни, особено от житните трици, се считат за най-ефективни в това отношение.

 

Ферментацията на фибрите е един от ключовете за добро здраве на червата. Когато фибрите (особено разтворимите) биват ферментирани от чревните бактерии, те се превръщат в киселини - включително късо-верижни мастни киселини - и газ. Така се създава киселинна среда, която предотвратява зараждането на патогени и бактерии-замърсители.

Късо-верижните мастни киселини допринасят за растежа на определени клетки в червата, удебелявайки стените им и намалявайки риска от това чревните бактерии да „избягат” от определените им граници.

Храни-източници на такива фибри са житото, овесът, ечемикът, артишокът, прасковите, ябълките и морковите.

 

Фибрите и микрофлората

Фибрите оказват силно влияние върху разнообразието и композицията на живеещите в стомашно-чревния тракт микроорганизми, а оттам - и върху здравето като цяло. Тези микроорганизми взаимодействат помежду си и с човешкото тяло, въздействайки върху здравето.

При здрав човек, те наброяват трилиони, разпределени между няколкостотин различни вида. Диетите с високо съдържание на фибри водят до по-голямо разнообразие в микрофлората и повишено производство на късо-верижни мастни киселини.

Определени фибри могат да действат като пребиотици (да не се бърка с пробиотици). Пребиотиците избирателно стимулират растежа или активността на полезни за здравето бактерии.

Счита се, че ползите от тях включват по-добро задържане на минерали като калций и магнезий и защита от хронични заболявания като сърдечни болести и рак на дебелото черво.

Повечето пребиотични фибри са олигозахариди - сложни въглехидрати, съставени от вериги от прости захари, които се ферментират от микроорганизми в дебелото черво.

Един от най-добре изследваните пребиотични фибри е инулинът, който има благотворен ефект върху организма, дори при сравнително малки дози (5 гр. дневно).

Среща се в растения като лука, чесъна, праза, аспержите, артишока, бананите, пшеницата и цикорията. Може да се извлече от корените на цикорията и след това да се добави към различни храни - зърнени закуски, десертни блокчета и т.н.

Други пребиотични фибри са галактоолигозахаридите от млякото, полидекстрозата и разтворимите царевични фибри.

Относно намаления риск от рак на дебелото черво - ранни изследвания са открили връзка при някои популации между високата консумация на фибри и по-ниския брой страдащи от рак на дебелото черво. По-късни изследвания в тази насока обаче дават противоречиви резултати, така че за момента това се счита само за предположение.

 

Какъв е препоръчителният дневен прием

Този въпрос има различен отговор за всеки човек, но най-общо стойностите са следните: на всеки 1000 консумирани калории трябва да се падат 14 гр. фибри; за мъжете между 14 и 50 години, това означава около 37 гр. фибри дневно; за жените от същата възрастова група - около 26 гр. фибри.

 

Ако имаш храносмилателни проблеми и недостатъчен прием на фибри ти препоръчваме FIBROKI ФИБРА или FIBROKI С КЛА.

Може да ги поръчаш на 0895 77 55 93 или да си ги закупиш от център Натур Хаус в Сан Стефано Плаза.

 



Запиши си час за консултация тук

Име,фамилия
Ел.поща
Телефон

Напиши ни желаните от теб дата и час

назад